Поява на навигационната система

За първата навигационна система можем да смятаме електромеханичния уред Iter Avto, представен през 1932 г. в Италия. Картата е била хартиена и се е навивала от една ролка в друга, в зависимост от скоростта на колата, ползвайки за ориентир спидометър.

Автомобилната навигация спомага за по-лесното и икономично предвижване от точка "А" до точка "Б"

През 1966 американската компания General Motors изпробвала системата DAIR. Тази система изисквала на всеки три или пет мили да бъдат поставени магнити с крайпътни комуникационни модули. Взаимодействайки си с уредите в автомобила, светлинните индикатори съобщавали на водителя за предстоящи препятствия. Заради ограничения си мащаб, тази система не могла да просъществува, но намерила приложение в областта на пътната безопасност.

През 1981 г. японската компания Honda представила първата комерсиална навигация за автомобил – Electro Gyrocator. Методът се наричал „навигация по инерция“ и в същността си бил своеобразен жироскоп. Навигацията на автомобила се определяла от специален електронен датчик, в който се съхранявал газообразен хелий. Информацията се обработвала от аналогов компютър, като към навигацията били приложени различни карти, нанесени на пластични прозрачни ленти. Преди шофьорът да стартира двигателя, той трябвало да обозначи местоположението си като използва 6-инчов екран. Тази система не получила широка популярност, най-вече заради цената си, която стигала до 7000 долара.

През 1984 г. американският инженер и предприемач Нолън Бушнел разработил системата Etak Navigator, чийто компютър изчислявал текущото местоположение на основа информацията от електронен компас, който бил закрепен на задното стъкло, както и редица датчици около колелата. Компютърът имал карта памет, а екранът бил монохромен. Картите били съхранени върху касети за магнетофон, като за един голям град били необходими около четири такива касети. Системата била успешна, но за много хора била много скъпа. По-късно касетите били заменени с дискове.

1995-та е годината, в която GPS се сдобил с широка популярност. Благодарение на спътниковата система, местоположението на автомобилите можело да се определи в точност до 100 м. Пикът на интереса към навигационната система се случил четири години по-късно, когато се появила възможност да се получават данни в реално време – както за трафика, така и за прогнозата за времето. Година по-късно точността на местоположението вече била 15-20 м. С DGPS пък точността е до няколко сантиметра.